ПРОИЗВОДСТВЕН ПРАХ ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ И ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
Производствен прах – полезна информация и общи сведения преодставена ни от експертите по здравословни и безопасни условия на труд – zbutinfo.com
Производствен прах
Общи сведения за производствения прах. Свойства.
При преработката на минералните суровини те се раздробяват като се образуват частици с много малки размери. Когато техните напречни размери са под 1мм, получената раздробена субстанция се нарича прах. Праховите частици които се съдържат във въздуха образуват с него дисперсна система, която се нарича аерозол. Утаеният прах върху под, стени, съоръжения,земя и др. се нарича аерогел. При определено външно въздействие (въздушна струя, удар и др.) аерогелът може да премине в аерозол. Омокреният прах се нарича хидрогел.
В зависимост от първичният материал, прахът може да бъде минерален (преработка на рудни и нерудни изкопаеми), въглищен (преработка и изгаряне на въглища), метален (обработване, леене и заваряване на метали), органичен и др. При определени условия (работа на компресори, пневматични двигатели и др.) в производствената атмосфера постъпват фини маслени частици, които образуват така наречения маслен аерозол.
В зависимост от въздействието върху човешкият организъм, прахът може да бъде отровен, опасен за пневмокониозно заболяване, радиоактивен. Масленият аерозол също оказва вредно въздействие върху човешкия организъм. Главна опасност за човека представлява прахът в аерозолно състояние. Основните параметри, които характеризират праховия аерозол са запрашеност на въздуха, дисперсен и веществен състав на праха. Дисперсният състав се изразява чрез относителния дял на отделните фракции, както по маса, така и по брой на праховите частици. Дисперсния състав е представен таблично в Таблица 1.
Производствен прах – Таблица 1
Размери, μ m | 0-5 | 5-10 | 10-15 | 15-20 | 20-25 | 25-30 | 30-40 | 40-50 | +50 |
Съдържание, % | 21,4 | 16,9 | 11,2 | 9,5 | 6,7 | 5,8 | 7,1 | 5,1 | 16,3 |
Дисперсния състав зависи от изходния материал, условията на неговото раздробяване и прилагане мероприятия за намаляване на запрашеността на въздуха. Веществения състав се изразява чрез процентното съдържание на отделните минерали или химически съставки.
От физичните свойства на праха, интерес за хигиената на труда представляват тези, които имат връзка със степента на запрашеност, на реактивност спрямо човешкия организъм и на избора на средства за очистване на въздуха. Запрашеността, наред с други фактори, зависи от скоростта на утаяване на праховите частици. Скоростта на утаяване зависи от размерите и формата на частиците. Праховите частици с размери под 1 μ m се задържат дълго време във въздуха и практически трудно се утаяват. Важно свойство на праха е способността му да се омокря, т.е. да се улавя от водни капчици. По този показател прахът бива хидрофобен и хидрофилен. На Таблица 2 е показана скоростта и времето на утаяване на прахови частици в зависимост от техните размери:
Производствен прах – Таблица 2
Радиус на частиците μ m | Скорост на утаяване | Време на утаяване от 2 m, височина, S | |
m/s | cm/s | ||
1 2 5 10 20 35 | 0.000336 0.001344 0.008400 0.033600 0.134400 0.411600 | 0.0336 0.1344 0.8400 3.3600 13.4400 41.1600 | 5953 1488 238 60 15 5 |
- Производствен прах – Действие на праха върху човека.
Утаените прахови частици в алвеоналната област се очистват много по-бавно. При дишането едрите прахови частици с размери над 10 μm се утаяват в горните дихателни пътища-нос, трахея, бронхи. По-фините частици достигат до алвеолите и известна част от тях се утаяват там. Основната част от този утаен прах е с размери под 5-6 μm и много малка част до 10 μm. Прахът, който при дишането може да достигне до алвеолите и да се утаи там се нарича респирабилен прах. Неговите размери са под 10 μm, но основната им маса е с размери под 5-6 μm.
В резултат на изследвания е установена разделителна способност на горните дихателни пътища, която графически се представя с така наречената крива на задържане (разделяне). Международно известни са кривите от Йоханесбург и от Лос Аламос. По абсцисата са нанесени стойностите на аеродинамичния диаметър на прашинките. По ординатната е нанесена разделителната способност на горните дихателни пътища.
Съгласно Йоханесбургската крива фината фракция включва частици с максимален раз-мер до 7 μm. Горните дихателни пътища пропускат съвсем малка част от праха с размери до 7 μm, 50% от частиците с размер 5 μm и 100% от частиците с размери под 2 μm.
По Лосаламоската крива фината фракция включва частици с максимален размер до 10 μm. Горните дихателни пътища пропускат съвсем малка част от праха с размери около 10 μm, 50% от праха с размери 3,5 μm и 100% от прах с размери под 1 μm.
Най-разпространени професионални заболявания:
- Силикоза – причинява се от прах, съдържащ свободен силициев двуокис (кварц, халцедон, кристобалит, опал и др.);
- Силикатоза – причинявана от прах, който съдържа свързан слициев двуокис (азбест, слюда, талк, каолин, цимент и др.) ;
- Азбестоза, антракоза (от въглищен прах), сидероза (от желязноруден прах), алуминоза, манганоза и др.
Производствен прах – Методи и уреди за определяне запрашеността на въздуха.
За определяне запрашеността на въздуха се прилагат методи, които се разделят на две основни групи:
- без отделяне на дисперсната фаза (праха) от дисперсната среда (въздуха);
- с отделяне на дисперсната фаза от дисперсната среда.
При методите от първата група запрашеността се определя директно, без да е необходимо вземането на прахова проба. Като мярка за запрашеността се използва промяната на оптичните, акустични или електрически свойства на запрашения въздух спрямо чистия въздух. Методите от тази група имат по-ограничено приложение.
При методите от втората група е необходимо вземането на прахова проба, което се изразява в отделянето на праха от определен обем въздух. Праховите проби се взимат чрез:
- Филтриране на запрашения въздух;
- Свободно утаяване на праха под действието на гравитационните сили;
- Принудително утаяване под действието на инерционни, центробежни, термодифузионни и електрически сили.
Основно приложение в праховия контрол намира филтрирането и принудителното утаяване под действието на инерционни и центробежни сили.
В зависимост от начина на изразяване на запрашеността на въздуха основно приложение при контрола на параметрите на работната среда са намерили следните два метода от втората група:
- Тегловен (гравиметричен) метод;
- Броен (кониметричен) метод.
В зависимост от предназначението си уредите за прахов контрол може да се разделят на следните групи:
- Персонални уреди с малка маса и многочасово действие за взимане на прахова проба в зоната на дишане;
- Преносими прахомери за експресен контрол;
- Преносими пробовземни апарати за многочасово вземане на прахови проби с възможности за регулиране на дебита на филтрирания запрашен въздух.
- Производствен прах – Мероприятия за намаляване на запрашеността на производствената атмосфера.
Мероприятията за намаляване запрашеността може да се разделят на следните групи:
- Прилагане на подходящи решения в технологичния процес, които водят до намаляване на прахообразуването и постъпването на прах в атмосферата:
- умокряне на суровината в различни пунктове на нейната преработка, ако това не пречи на технологията и извличането;
- скъсяване на технологичния път;
- намаляване височината и наклона на пресипките.
- Ограждане (капсуловане) на технологични звена с интензивно прахообразуване и прахоотделяне.
- Ограждане на източниците с местни смукатели и засмукване на силно запрашения въздух с прилагане на местна вентилация. След очистване в прахоуловители, въздухът се изхвърля в атмосферата.
- Организиране на общообменна вентилация на производствените помещения.
- Периодично почистване на утаения прах от пода и производственото обзавеждане на фабриките.