ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ – МЕТОДИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ОЦЕНКА
МЕТОДИКA ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ОЦЕНКА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
СЪДЪРЖАНИЕ
1.ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗМЕРВАНИЯТА И ОЦЕНКАТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
2.МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗМЕРВАНИЯТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
2.1.Условия за измерванията
2.2.Подготовка за измервания
2.3. Определяне на необходимите измервания и на местата за измерване
3.ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗМЕРВАНИЯТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
4.МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
5.ПРОТОКОЛ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗМЕРВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИТЕ
6.ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
Повече полезна информация за осветеността, може да намерите при експертите по здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ от zbutinfo.com
1. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗМЕРВАНИЯТА И ОЦЕНКАТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
Изкуственото осветление в сградите е важен фактор за осигуряване на възможност за безопасно извършване на определена работа с минимално зрително напрежение, както и за осигуряване на определен зрителен комфорт.
Методическите указания определят начините за измерване, определяне и оценка на количествения и на качествените показатели на изкуственото осветление, които са регламентирани в Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите, издадена от Министерството на народното здраве (ДВ. бр. 7 от 1976 г., изм. бр. 64 от 1976 г).
Методическите указания могат да се използват и за измерване, определяне и оценка на числените стойности на светлотехнически показатели на осветителни уредби по БДС EN 12464:2011.
Методическите указания се прилагат за изкуствено осветление в промишлени, жилищни, обществени, селскостопански и други сгради. Те не се прилагат за улично осветление, за подземни обекти, за открити площадки, за терени на морски и речни пристанища, за ж.п. гари и летища, както и за помещения и дейности, за които технологията поставя специфични изисквания към осветлението.
Измерването и определянето на светлотехническите (количествен и качествени) показатели за оценка на изкуственото осветление се извършва при приемане на нови и реконструирани осветителни уредби и при периодичен контрол на въведени в експлоатация осветителни уредби.
Данните от измерванията и оценката на изкуственото осветление в сградите се използват при:
- разрешаване ползването на строежите в Република България;
- установяване на данни за условията на труд по елемента
„осветление“ и оценка, съобразно Наредба № 7 за минималните изисквания за
безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г) и Наредбата за
комплексно оценяване условията на труд (ПМС № 169 от 28 08.1991 г.).
2. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗМЕРВАНИЯТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
2.1. Условия за измерванията
Измерванията на осветеността се провеждат в тъмната част на денонощието.Допуска се измерванията да започнат, когато отношението на осветеността от естественото осветление и от изкуственото осветление е по-малко от 0,1, а за измерване на евакуационно осветление – когато осветеността от естественото осветление е по-малка от 0,1 /х.
При комбинирано осветление най-напред се измерва осветеността само от общото осветление. След това се включват и осветителите за местно осветление и се измерва сумарната осветеност при нормалното работно положение на местните осветители.
Когато се изследват осветителни уредби с нови светлинни източници, преди началото на измерванията те трябва да са били в експлоатация за време достатъчно за стабилизиране на светлинния поток. Това време е определено в съпроводителната документация на светлинните източници или в проекта.
Измерванията се извършват при температура в помещението от 10 °С до 35 °С.
Когато температурата е извън посочените граници, измерванията се извършват само с уреди, в чиято техническа документация е посочена съответна температурна корекция.
За измервания във взривоопасни помещения се използват само уреди в съответстващо на средата изпълнение. При работа с такива уреди строго да се спазват указанията за безопасна работа, давани в съпроводителната документация от производителя им.
При измервания в една осветителна уредба да се използва един и същ уред, като фабричният или инвентарният му номер се записва в протокола.
При съхранение, транспортиране и работа, измерителният уред да се предпазва от удари и вибрации, влияещи върху измерването. Фотоелектричният приемник да се предпазва от осветяване над 120 % от максималната стойност за съответния обхват, да се съхранява на тъмно и да се открива само при измерване.
Близо до измерителния уред не трябва да действат електрически и магнитни полета, радиоактивни йонизиращи лъчения, както и интензивни лъчения в инфрачервената част на спектъра, които биха могли да влияят върху резултатите от измерването.
2.2. Подготовка за измервания на изкуствено осветление в сгради
Измерителният уред трябва да е напълно комплектуван. При дефектиране на фотоелектричен приемник или измервателна система не се разрешава замяна с такива от друг уред, дори когато уредите са еднотипни.
Измерителният уред не трябва да има видими повреди – счупване на части, неправилно взаимно разположение на отделни елементи, неточно фиксиране на положението на подвижни части и др., както и недопустимо замърсяване. Когато за разширяване на обхвата на измерване се използват неселективни филтри, те трябва да са добре почистени.
Механичната нула за аналоговите уреди се проверява и евентуално нагласява, след което се включва фотоелектрическият приемник като се спазва означената полярност (когато фотоелектричният приемник не е вграден в измерителния уред).
За измерителни уреди с автономен източник на електрическо захранване се проверява годността на източника.
Преди началото на измерванията на изкуствено осветление в сгради, за да достигнат работен режим, светлинните източници трябва да са били включени, както следва:
-за луминесцентни лампи, живачни лампи и натриеви лампи високо налягане – поне 15 min;
-за металхалогенни лампи – поне 30 min.
За нажежаеми лампи не се изисква предварително включване.
Преди започване на измерванията фотоелектричният приемник трябва да е бил осветяван за време посочено в съпровождащата документация, но не по-малко от 5 min.
Преди започване и след завършване на измерванията се измерва напрежението на електрическото табло, от което се захранва осветителната уредба. Измерените стойности се записват в протокола.
2.3. Определяне на необходимите измервания и на местата за измерване
2.3.1 За определяне на осветеността се измерват:
- минималната осветеност на работно място за дейности от I до V разряд (категория) зрителна работа;
- минималната осветеност на хоризонтална изчислителна повърхнина за VI, VII и VIII разряд (категория) зрителна работа.
2.3.2 За определяне на неравномерността на осветеността се използват:
- максималната осветеност на работно място от комбинирано
осветление за дейности от I до V разряд (категория) зрителна работа; - минималната осветеност на работно място от общото осветление за
дейности от I до V разряд (категория) зрителна работа; - минималната осветеност на хоризонтална изчислителна повърхнина;
- реализираната средна осветеност на работното помещение от общото осветление.
2.3.3 За определяне на работното място с максимална осветеност от комбинираното осветление,
на всяко отделно работно място в различни точки се правят най-малко три измервания на осветеността и се пресмята средноаритметичната стойност от тези измервания. Получената най-голяма стойност определя работното място с максимална осветеност. Тази стойност се преизчислява съобразно отклонението на захранващото напрежение спрямо номиналното по формула 2 и след това се записва в протокола
2.3 4 Определянето на работното място с минимална осветеност от комбинираното осветление се извършва, както в т. 2.3.3, но за минималната осветеност.
2.3 5 Минималната осветеност на работно място от общото осветление се определя по начина, определен в т. 2.3.3, при изключени осветители за местно осветление.
2.3 6 Реализираната средна осветеност в работно помещение от общото осветление се определя по следния начин:
2.3.6.1.При несиметрично разположение на осветителите (локализирано осветление).
Преди започване на измерването се прави скица на работното помещение, което се разделя на квадрати или правоъгълници с максимален размер на страната 3т., като при правоъгълници максималното отношение на страните да е 2:1. На чертеж 1 е показана примерна скица на работно помещение с означени точки за измерване на осветеността.
Средната осветеност Е се изчислява по формулата:
където,
Еабi– измерената стойност на осветеността в средата на iквадрат (правоъгълник) на съответната височина от пода,lх;
n – броят на квадратите (правоъгълниците), който трябва да е равен или по-голям от 9.
Изчислената средна осветеност по формула 1 се преизчислява съобразно отклонението на захранващото напрежение спрямо номиналното по формула 2 и след това се записва в протокола като реализирана средна осветеност.
където,
Е – изчислената средна осветеност, lх;
Uv– номиналното мрежово напрежение, V;
Uср– средната стойност на напрежението, равна на полусбора от стойностите на напрежението в началото и в края на измерването на осветеността, V;
k – коефициент, равен на 4 за нажежаеми лампи, на 1 – за луминесцентни лампи с капацитивно баластно съпротивление и на 2 – за всички останали лампи.
2.3.6.2. При симетрично разположение на осветителите.
Преди започване на измерването се прави скица на работното помещение. На чертеж 2 е дадена примерна скица, като точките за измерване на осветеността са означени с Y. Броят на точките трябва да бъде най-малко 8 (по линии А и С). Реализираната средна осветеност се определя, както в т. 2.3.6.1.
Чертеж 2
2.3.7. Минималната осветеност на хоризонтална изчислителна повърхнина се определя,
като се измерва осветеността в точките, посочени в т. 2.3.6, но на определената височина от пода. Определената минимална осветеност се преизчислява съобразно отклонението на захранващото напрежение спрямо номиналното по формула 2 и след това се записва в протокола като реализирана минимална осветеност на хоризонтална изчислителна повърхнина.
2.3.8. Минималната осветеност от аварийно осветление на работни повърхности, за които се изисква обслужване при авариен режим, се определя по начина даден в т 2.3 4
2.3.9. При измерване на осветеност от евакуационно осветление,
точките за измерване се определят на пода по пътя на евакуиране на хора от помещението Определя се минималната осветеност, спед което тя се преизчислява съобразно отклонението на захранващото напрежение спрямо номиналното по формула 2 и се записва в протокола като реализирана минимална осветеност от евакуационно осветление.
2.3.10. Определянето на цилиндричната осветеност се извършва с луксметър с приставка за измерване на цилиндрична осветеност или по следния начин:
2.3.10.1. Определят се точките за измерване, които трябва да са в центъра на помещението, под осветителите, най-близо до стените и между осветителите или между редовете от осветители.
2.3.10.2. Точките за измерване трябва да бъдат най-малко 5 и да се разполагат равномерно в помещението на височина 1,5 m от пода, на разстояние най-малко 1 m от стените.
2.3.10.3. Във всяка точка се провеждат по 4 измервания на вертикална осветеност (в четирите взаимно перпендикулярни равнини, които се пресичат се в точката за измерване).
2.3.10.4. За всяка точка се определя средноаритметичната стойност от четирите измервания, след което тя се преизчислява съобразно отклонението на захранващото напрежение спрямо номиналното по формула 2.
2.3.10.5. Цилиндричната осветеност за помещението се определя като средноаритметична стойност от цилиндричните осветености във всички точки за измерване, получени съгласно т. 2.3.10.4.
2.3.11. Неравномерността на осветеността при общо осветление се изчислява като отношение на минималната осветеност (по т.2.3.2.2) към реализираната средна осветеност в помещението (по т.2.3.2.4). Отношението не трябва да бъде no-малко от 0,7.
2.3.12. Неравномерността на осветеността при комбинирано осветление се изчислява като отношение на осветеността създавана само от общото осветление (по т. 2.3.2.3) на едно работно място към максималната осветеност на същото работно място, създавана от комбинираното осветление (по т 2.3.2.1).
Отношението не трябва да бъде по-малко от 0,1. Осветеността създавана от общото осветление не трябва да бъде по-малка от 150 /х за газоразрядни лампи и от 50 /х за нажежаеми лампи, а за помещения без естествено осветление – съответно от 300 /х и от 150 /х.
2.3.13. Съответствието с изискванията за цветопредаване, в зависимост от характера на зрителната работа се проверява чрез съпоставка с предвидените в проекта светлинни източници или с предписаните в нормативните документи
2.3.14. Оценката на коефициента на пулсация на осветеността се извършва чрез
а) измерване и съпоставка с нормативните стойности;
б) отчитане на условията, при които има съответствие с изискванията
по този показател (схеми на свързване в осветителя и към захранващата
мрежа и др.).
3. ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗМЕРВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
3.1. При ново строителство, реконструкция или модернизация, изкуственото осветление се проверява за съответствие с проекта на осветителната уредба на основание нормативните актове за разрешаване ползването на строежите в Република България. Оценяването се извършва по отношение на нормативните стойности определени в проекта, като се отчита и предвидения коефициент на запаса.
3.2. Когато изкуственото осветление на обекти в експлоатация се проверява за съответствие с нормативни актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, оценяването се извършва по отношение на нормативни стойности определени в действащите нормативни актове – Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите, издадена от Министерството на народното здраве (ДВ. бр. 7 от 1976 г., изм. бр. 64 от 1976 г.) и Наредбата за комплексно оценяване условията на труд (ПМС № 169 от 28.08.1991 г.).
Когато за отрасли или дейности има норми за осветление, определени в отраслови норми (нормали) или в други специални нормативни документи. Оценяването се извършва по отношение на нормативните стойности определени в тези документи.
3.3. Когато в проектната и/или експлоатационната документация на дадена осветителна уредба е обявено съответствие с изискванията на БДС EN 12464:2011, оценяването се извършва по отношение на нормативните стойности определени в този стандарт.
4. МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
Средствата за измерване да са разрешени за използване в Република България и да са преминали периодична метрологична проверка.
Фотоелектричните приемници на луксметрите и яркомерите да са коригирани по относителната спектрална светлинна ефективност на стандартния фотометричен наблюдател за дневно виждане V(λ) и за нощно виждане V(λ) (при измерване на осветености под 1/х) с допустима грешка до 5 %.
Допустимата основна грешка на използваните уреди да е не по-голяма <м 10%.
Допуска се използване на уреди с основна грешка до 15 %, и с некоригиранипо V(λ) и V(λ) фотоелектрични приемници само за вътрешно ведомствен контрол. Към отчетените стойности в този случай да се внасят поправки чрез съответните корекционни коефициенти за осветеностите от различни по спектрален състав светлинни източници (луминесцентни лампи с живачни лампи, натриеви и металхалогеннилампи), които са дадени в документацията на производителя, съпровождаща уреда или в свидетелството за проверка на уреда.
Фотоелектричните приемници на луксметрите да са с косинусова наставка.
За измерване на захранващото напрежение на осветителните уредби да се използват волтметри с клас на точност не по-малък от 2,5.
5. ПРОТОКОЛ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗМЕРВАНИЯТА НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
5.1.Резултатите от измерванията се представят в протокол, оформен съгласно БДС EN ISO/IEC 17025:2006+AC:2006, който трябва да съдържа най-малко следните данни:
а)идентификационни данни за лабораторията;
б)идентификационни данни за възложителя;
в)кратка характеристика на осветителната уредба и условия на
провеждане на измерванията;
г)нормативни документи, в които са нормирани количествения и
качествените показатели на осветителната уредба;
д)нормативни документи, по който се оценява съответствието;
е)идентификационни данни за използваните средства за измерване;
ж)резултати от измерванията и изчисленията;
з)подписи на лицата провели измерванията и изчисленията и на
ръководителя на лабораторията.
5.2.На всяка страница от протокола трябва да са означени:
- регистрационен номер;
- пореден номер на страницата;
- общ брой на страниците;
- текст, според който протоколът не може да се размножава на части без писмено съгласие на ръководителя на лабораторията.
5.3. По един екземпляр от протоколите се съхранява най-малко три години на хартиен и поне на един друг носител в лабораторията.
6. ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В СГРАДИ
6.1. При подготовката за измервания, в процеса на измерванията и след приключване на измерванията се спазват инструкциите за безопасна работа с измервателната апаратура, които са дадени в придружаващата ги документация от техните производители.
6.2. Преди да започнат измервания на даден обект, операторите, които ще провеждат измерванията, трябва да бъдат инструктирани от местните длъжностни лица по безопасност и здраве при работа.
За повече информация може да видите и другите ни публикации в категории:
Очаквайте и следващите ни публикации!